МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА БОРОВО
На залез улиците странно тихи са
и тъжно пусти – само стъпките отекват-
пореден ден над Борово отива си,
притихват птиците, дори листо не трепва.
Историята скрила в своите спомени
на древността духá и красотата,
дари го щедро - сребърни ритони,
и съдове, обкичени с позлата.
Могили, гробници от камък и от глина -
знак за могъщество, за власт и сила,
в далечното и непознато гетско минало -
до наши дни земята съхранила.
Преодоляло изпита суров на времето
поверие за манастир- красив, огромен,
на вярата понесъл тежестта на бремето,
в сърцата ни и днес е мил и ярък спомен.
Пристъпвам бавно в сумрака вечерен -
самотен паметник стои в далечината.
Вдълбани в камък букви скръбно черни,
Навеки пазят подвига и имената
на млади боровски мъже, оставили
огнище топло и в земята непозната
живот безценен, безусловно дали
за нас, за роден дом, за свободата!
...
Безброй звезди изгряват на небето –
дълго, дълго няма да заспя отново,
замаян, омагьосан и обсебен
от моето прекрасно, свидно Борово.
26.10.2012г.
