Участието на пехотните части от русенския гарнизон в овладяването на Тутракан, отхвърлянето на десанта при Ряхово и бойните действия в южна Румъния от септември 1916 до март 1917 година.

Събитията, обект на настоящото историческо изследване са описвани много­крат­но и подробно в продължение на столетие. Въпреки това, навлизайки дълбо­ко в наглед незначителните подробности, свързани с предварителни и странични фак­то­ри, обективни обстоятелства и отношения между участници, стават видими и по-важ­ното – обясними някои факти, оставащи незабелязани в общия контекст и ред. Сто и петте го­дини, изминали от събитията все още са недостатъчни за намирането на някои отгово­ри - от една страна по причина тежестта на времето, отнесло със себе си важни или незна­чи­телни подробности, от друга - близостта в първите десет-двадесет години, която се явя­ва пречка за публичното изнасяне на истини по политически, стратегичес­ки, идео­ло­гически, а често и по чисто човешки причини. Целта, която си поставя авторът е чрез из­лагането на факти от документалните архиви, основно Дър­жавен военно-истори­че­ски архив-В. Търново (съкр. ДВИА), книги и мемоа­р­ни изда­ния за бойните действия, в кои­то участват пехотните части от русенския гарни­зон, да на­мери точното място на те­зи фор­мирования в общата картина на събитията, обхваща­щи посо­чения период-есен­та и зимата на 1916/17 г., опровержения и обяс­не­ния за ня­кои крити­ки, отправени към по­ве­дението на тези войскови единици, и да до­ба­ви нови причинно-следствени връзки в кон­­кретните условия. При разглеждането на тези рела­ции ще изпо­л­звам възможно най- много фактори и обстоятелства – започвай­ки от стра­тегически за­ми­съл и планиране, ко­мандирски решения на различни нива, действия на противника, поведение на коман­дния и низшия редови състав, взаимодейс­твие между ча­стите и формированията в хода на операциите, теренни особености, кли­матични ус­ло­вия – всичко, за което в определе­ния момент може да се намери под формата на достъп­на и – доколкото е възможно -най-близка до достоверността информация.

Русенският гарнизон до петдесетте години на миналия век е сред най-силните български гарнизони. Седалище на Пета пехотна Дунавска дивизия и на двата полка от нейната първа бригада – Пети Дунавски и Втори Искърски, също и на Девети конен полк, а преди началото на Балканските войни и на Трета военно-инспекционна област, формираща през трите войни на второто десетилетие Трета отделна армия. Такава е си­туацията и при обявяването на всеобща мобилизация на 9.09.1915 г. В Русе освен два­та полка на дивизията е мобилизиран и Пети опълченски полк, който вли­­за в състава на Ру­сенския укрепен пункт (съкр. РУП) със задача поддържане на реда в града и сели­ща­та на околията и охрана на северната граница, за­ед­но със 17-та погранична дру­жи­на и Дунавския флотски отряд. Липсата на бойни действия на се­вер и недос­та­тъчния напре­дък на македонския фронт карат главното командване да из­вади елитната си Пета диви­зия от състава на Трета армия, изпращайки я на запад в по­мощ на Втора. Когато ня­кол­ко месеца по-късно назрява необходимостта от реални опе­рации на север, вместо да бъ­де върната обратно в пожъналия исторически победи ар­мей­ски боен строй, Пета Дунав­ска е заменена от Първа пехотна Софийска диви­зия. Малко ­обясним ход, при по­ложе­ние че двете дивизии са близнаци както по численост, така и по въоръжение. Кой обаче е трябвало да отчете факта, че дунавци при Тутракан и Си­ли­стра щяха да бранят не ка­ме­ни­с­­тите сипеи на Македония, а родни­те си селища и зе­ми! От висотата на годи­ните авторът защитава твърдението, че ако на мя­с­тото на мудните и мислещи само за фи­зи­ческото си оцеляване немски части и още не­за­помнили номера­та на личното си оръ­жие новобранци от 5 маршеви полк бяха дружи­ни от някой от два­та полка на Пета Ду­нав­ска, Тутраканската крепост щеше да е падна­ла поне ден по-рано! С което в ника­къв случай не се прави и най- малко внушение за ома­ло­важаване дей­с­твията на софийс­ката дивизия. Това отклонение от темата е подбудено от думите на фелдмар­шал фон Ма­кен­зен в неговите спомени за събитията между 2 и 10 септ. 1916 г. в Добруд­жа:”… Бих по­желал на смелите бойци само по-добре школувано висше коман­д­ване. На българ­ските генерали липсва умение за единно ръководство на по-мащабни бойни дейс­твия. Освен това те твърде лесно се поддават на моментни впечатления, защото им липсва пог­лед върху нещата.”[1] Германското командване също до­пуска слабости и недо­о­цене­ни си­туации, от което правилният извод е, че общото меж­ду вой­на­та и описаното в уче­б­ни­ците по воен­ните науки е твърде малко, особено в стратегическо направ­ле­ние.

На бъдещия северен театър все още не са пристигнали германската 101-ва ди­ви­зия и двете турски дивизии, затова към състава на трета армия са привлечени пе­хот­ните час­ти от Русенския и Варненския укрепени пунктове. От Русе това са 5 опъл­чен­ски(съкр. 5ОП) и 5 маршеви полкове(съкр. 5МП). Списъчния състав на мобилизирания на 12.09.1915 г.[2] опъл­ченски полк включва запасни от Горнооряховска, Беленска и Ру­сен­­ска око­лии, набор 1889-1894 г., т.е. най-младите „войници” са на 41 години. За из­пъл­не­ние на зада­чи­те по охрана, каквото е и предназначението на полка, възрастта не е от особена важ­ност и до лятото на 1916 г. личния състав се справя почти безпроб­ле­м­но. Не­щата се про­менят коренно след като става ясно, че конфликтът с Румъния е не­из­бе­жен. В края на юли със заповед по Русенския укрепен пункт е назначен нов коман­дир – под­полк. Влахов. Започва трескаво попълване до военновре­мен­ния щат със запас­ни от допълва­щите дружини на 2 и 5 пе­хот­ни пол­кове. На 26 август 1 и 3 дружи­ни са по­пълнени с об­що 300 войници.[3] Равносмет­ка­та на 29 август: полкът наброява 6 щабни, 20 по­леви и 2 тилови офицери, 3535 подо­фи­цери и войници, 58 коня, 124 вола и 71 ко­ли /каруци/.[4] Ето реално описание за със­тоянието написано от командира на пол­ка в пол­ко­вия днев­ник на военните дейс­т­вия: „Полкът бе комплектуван в половиния си със­тав от полуго­д­ни, стари, недъгави хора. Голямата му част неслужили, а някои не­ло­вили пушка. В съ­става му току-що присти­г­наха 1200 македоно-одринци, извадени от 11-та Македо­н­ска дивизия, повече­то нес­тро­еви, необучени, някои неловили даже оръ­жие и с препо­ръ­ка съвсем неблаго­на­деж­дна. Нямаше нужния офицерски (само 22-ма) и подо­фицер­ски състав-също са­нитарен персонал-превозни средства-колкото за сто­енето му в Ру­се. До 9 август, ко­гато поех полка на няколко пъти е ставало ту уво­л­­не­ние, ту извик­ва­не на служба. И тези всички са вършили повече носаческа и др. слу­ж­би при приста­на и при гарата… полка не бе го­тов за бойни действия, още повече вън от Русе.”[5] Един пример и за недостига на команден състав: 3-та дружина на 02.IX.1916 г. настъпва фро­н­­тално, поемайки голямо количество противников огън от форт №2. В 16 часа е ра­нен и изваден от строя командира ù майор Фудулов. Командването по­ема ко­ман­ди­рът на 12-та рота пор. Радев, който е единствен поручик-командир на рота. Ос­тана­лите са подпоручици и канд.-офицери. В неговата 12-та рота, осигу­рява­ща ле­вия фланг на гру­пата, го замества изпълняващият длъжността ро­тен фелдфе­бел старши под­офицер Петко Маринов. Водени от такива „вещи” във во­ен­ното дело ко­ман­дири и комплектувани с „изпитани в битките” бойци се сражават ру­сен­ските пехот­ни части при Тутра­кан. И няма причина да ни учудват големите загуби в четириднев­ни­те сраже­ния.

Другата пехотна част – 5МП е създаден по предписание № 6076 на Пета дунав­ска дивизионна област на 20 окт. 1915 г., като приемник на 9 и 10 мар­шеви полкове в три дружинен състав. Командир е полковник Дръж­ков. Това, кое­то описах по-горе за опъ­л­ченския полк с още по-голяма сила важи и за маршевия. Лич­ни­ят състав изоб­що не е готов за участие в активни бойни дейс­твия, още по-малко в на­с­тъпателни операции на ниво армия. Какво е било попълването личи от запо­ведите по полка от ав­густ 1916 г. В &2 на заповед по полка №188/11 ав­густ е обяве­но, че са приети 700 мла­ди войници от 2 и 5 допъл­ващи дру­жи­ни. И това не е всичко. На 27 август пристига но­во „свежо” по­пъл­­­нение – 545 вой­ници от 4-ти маке­донски полк.[6] Или две трети от пол­ка се състои от  новобранци, повечето от които те­пър­ва ще се учат да стрелят. За так­ти­чески и строеви умения изоб­що няма да говорим.

Спазвайки хронологията, не може да се подмине факта с първата бомбарди­ров­ка на Русе. Съюзниците искат България да обяви колкото се може по-бързо война на Ру­­мъ­­ния, но правителството чака повод, за да не изглежда актът като завоевателен. Ле­ко изнервена от ситуацията, Австро-унгарската империя сама създава конфликтната си­ту­ация. В 7 часа на 29 август мониторите на австрийския дунавски флот излизат на рейд западно от Русе и обстрелват румънската брегова охрана и Гюргево. Бреговите оръ­­­дия отвръщат, но корабите бързо се оттеглят и румънският артилерийски огън се пре­хвърля върху обекти в града. По сведения на РУП  към 10 ч. по града са изстре­ляни 30 снаряда, като попаденията са в райо­ните на митницата, мъжката гимна­зия, хо­тел „Бри­с­тол”, банката (не е уточ­нено коя), Военния клуб и други. Пораженията са нез­на­чи­телни, но има 4 жертви – два­ма войници и двама цивилни граждани и 7 ранени.[7] Така поводът за обявяването война на Румъния е налице.  

 Същия ден с шифрограма 4072 от щаба на армията РУП е преподчинен в опе­ра­тивно отношение на отряда на полковник фон Кауфман, чиято непосредствена задача е вед­нага след обявяването на войната да нахлуе източно от Русе в румънска територия и да атакува Тутраканската крепост съвместно с преславската и софийската дивизии. За изненада не може да става дума. В дневника за военните действия, воден от началника на РУП полковник Перикъл Енчев на дата 31.08.1916 г. е записано, че румънските гра­ни­ч­ни постове, намиращи се в оперативния му район същия следобед са напуснали гра­нич­ните пунктове и са се оттеглили назад.[8]

Каква е оперативната ситуация в Тутракан? Най-близо намиращият се голям бъл­­гарски град и то-със силен гарнизон е Русе. Нормално и закономерно е при изграж­дането на отбранителните съоръжения и при организирането на отбраната, тази по­со­ка да е най-добре защитена.

Това е факт – както по суша, така и откъм реката. Нор­мал­но е и българското командване да е отчело този факт и затова да определи направ­ле­­нието на главния удар в посока, която е значително по- слабо защитена, а в западно направление да има за цел да не допусне пробив или по-скоро да задържа и ангажира от­браната. Ед­ва ли противниковото командване би предприело спасителен пробив в по­сока навътре към България. Подхвърляните в някои източници обвинения и ко­мен­тари, че частите на отряд Кауфман са действали мудно и не са постигнали очаквания от тях темп на настъ­п­ление са напълно безпочвени и неотговарящи на дейс­тви­телната ситуа­ция. Реално то­зи отряд има 6 дружини – две от 5 опълченски, три от 5 маршеви и една от 21 герман­ски полк, 4 ескадрона от 6 улански полк, две полски и една тежка гаубична батарея. На фона на общата картина на операцията, лип­сата на бойна натрени­ра­ност и умения, пос­ти­гнатото от двата пол­ка (защото и в техните отчети се прокра­д­ват съмнения относ­но активността на гер­манските части, но авторът счита, че те се ком­пенсират от значител­но по-добрата им бойна подготовка) е поне на нивото на остана­ли­те части. Изобщо за как­ви бойни единици говорим!? Двата полка нямат дори картеч­ни роти – в 5МП е сфор­мирана чак на 20 септември, а за 5ОП на­мерих инфо­р­ма­ция чак в боя при Цебанещи-ной. На 8.09.1916 г. подполк. Влахов докладва за плене­ни на позицията 4 теж­ки картеч­ници „Максим”, 12 полски ско­ростре­лни оръдия (бивши български), 4 бр. 22,5 см мор­тири и 1 прожектор! И това с дула­та само на двете полски скорострелни ба­тареи на пор. Михайлов и Машаров, 105 мм немска батарея тежки гаубици и 2 герман­ски тежкокар­течни отделения!

След края на битката, на 7 септември отрядът на полк. Кауфман е разфор­ми­ро­ван. Двете опълченски дружини и двете полски батареи веднага са върнати в Русе. По сведение на командира на I група подп. Вла­хов, загубите в 4/5 оп дружина  са 40 убити и 162 ранени или близо 1/4 от личния със­тав е извън строя. Почти същото е положение­то в 1 дружина на маршевия полк-там извън строя са 22 убити и 145 ранени офицери, под­о­фицери и войници. А самото връ­щане е резонно действие, имайки предвид, че уча­с­тъкът от границата, въз­ложен за охрана на РУП е 75 километра, а в този момент за не­го се грижат 1 дружина от 5ОП и Дунавската флотска част (втора дру­жи­на, която не участва пряко в бойните действия, е снета от охрана и придвижена към Просена като отряден резерв). С охранителни задачи в ра­йона на Тут­­ракан е натова­рен 5МП. От тази битка, в която двата русенски пехотни полка по­лу­чават своето бойно кръще­ние, могат да се направят няколко важни извода:

- Частите влизат в сражение без необходимата бойна подготовка, дори ми­ни­мал­­на. Успешното изпълнение на поставените задачи става възможно единствено по­ра­ди ви­сокия боен дух, съобразяването на командването при поставяне на целите с ре­ал­ните възможности на частите, както и с цената на голям процент загуби в жива сила;

- Командният състав е под минимума. Полковете не са осигу­ре­ни с офицери дори на ниво рота, да не говорим за заместващи началници при излизане от строя на щатните командири. Този въпрос остава неразрешен до края на войната и по­казва едно от слаби­те звена на обучението във войската – недостатъчния брой обу­че­ни в мирно време не­щат­ни (запасни) командни кадри на ниско и средно ниво;

- Логистична поддръжка за бойни действия практически липсва. Тръгвайки за из­пълнение на бойна задача, полкът секвестира от селата, през които минава живот­ни и каруци, за да може да осигури подвоз на боеприпаси и санитарно обслужване в ня­какъв минимален обем. За храна изобщо не се говори-в дневниците на дружините се чете, че в бойните дни войската е на хляб и маслини и то- не повече от два пъ­ти днев­но;

- Взаимодействието с немското командване още от началото създава проб­ле­ми на всички командни нива. И докато на висше ниво те са предизвикани преди всич­ко от раз­личния характер и цели на воденето на войната, то в звената част и подраз­де­ле­ние  са плод на мерене на его и национална гордост. За радост или по-скоро за успо­коение те­­­зи конфликти не оказват голямо влияние в стратегическо отношение, макар че на мо­менти става дума за сериозни разминавания при изпълнението на оперативно-тактиче­с­ките планове и задачи.

Още неизминал месец от овладяването на трите големи добруджански града – Добрич, Силистра и Тутракан и е на лице може би най-големият стратегически пропуск на северния театър. Водещите мнения са, че става дума за грешка на разузнаването, но това не е големия проблем. Възможно е да бъде пропуснато съсредоточаването на части с обем една-две дивизии в блатисто-гористата местност на север от Ряхово, къде­то на­­­­­се­­лените места са доста отдалечени от реката. Но не е допустимо оператив­ното ко­ман­дване да е изненадано до такава степен, че да не може да определи дали това е де­мон­с­трация или реална армейска операция! А точно така е описано в спомените на ко­манд­ващия-фон Макензен. Той е трябвало да гадае какъв характер има румънския де­сант и чак дни по-късно, имайки пълната информация от района на десанта и събити­ята в Доб­руджа, недвусмислено да заключи, че става въпрос за стратегическа операция, це­ляща да обхване съюзническите войски на добруджанския фронт. Това е предизви­ка­но от недостатъчния оперативен обхват на нашия щаб, от съсредоточаването само в ед­но на­правление и върху една цел – да бъде овладяна с цената на всичко линията Кон­ста­нца- Черна вода. В преследването ù към добруджанския театър са насоче­ни всички възмож­ни, а и повече от възможното военни части, вклю­чително и два полка от натова­ре­ната с охраната на дунавския бряг 12-та сборна диви­зия. И тази недопус­ти­ма от воен­на гледна точка оперативна грешка моментално бива наказана.

На 30 септември русенските полкове са както следва: це­лия 5ОП и 1/5МП дру­жина в Русе и околностите, останалите две дружини на 5МП в Тут­ра­кан. В два часа на 1 октомври е разпоредено 1/5МП и 4/5ОП дружини да заминат за Тутракан. Същите но­щуват съответно в Старо село и Голямо Враново. Със същата заповед четвъртите роти от останалите три дружини на 5ОП са назначени в маневрена част и следва да се съсре­до­точат  в лагера в Батмиш. Само 4 часа по-късно не­щата пре­търпяват коренен обрат. Румънският десант е стоварен в източните окрайни­ни на Ряхо­во и е посрещнат от пос­товете на 17 пограничен участък и 10-та рота на 5ОП. Слабата съпротива дава възмож­ност на противника да осигури предмостие и изгради пон­тонен мост, по който за­почва масирано прехвърляне на пехотни и артиле­рийски части. Ротите от трета дру­жи­на бър­зо са разделени на две, като 9 и 11 рота с ко­мандира на дружината м-р Фуду­лов отстъп­ват с бой в югозападна посока, а останалите две се закрепват първо в Сливо поле, а под заплахата от обкръжение се оттеглят бавно към височините при Бо­ри­сово и Кая-махле. Реакцията на щаба на РУП е мълниеносна. В 4ч.45 м. командирът на 5ОП подп. Вла­хов е изпратен с трите маневрени роти и двете полски батареи да по­еме общото командване и да ликвидира десанта. Към този момент не е известно, че се строи понтонен мост. Ко­га­­то към 6 часа обстановката малко се изяснява, т.е. раз­бира се, че положението е кри­тич­но, полк. Енчев започва бързо да събира всички сили, с ко­ито разполага, за да осигу­ри поне малко по-добро съотношение за отбраняващите се. Макензен веднага назначава свой офицер да ръководи операцията по ликвидиране на десанта, който пристига в ща­ба на РУП към 3 следобед. Отбраната що-го­де вече е организирана, благода­рение на бъ­р­зите действия на командването на пункта и ко­мандирските умения на под­п. Влахов. Тръгналите сутринта към Тутракан две дружини са върнати обратно и насочени към Ба­бо­во. Още в 9 часа те завързват бой и ангажират 3-4 противникови ба­тальона в това направление. Без каквато и да било ар­ти­лерийска поддръжка, успяват да удържат рубе­жа до вечерта, когато по заповед от РУП са насочени към групата на подп. Влахов. Впрочем в заповедите към всички ре­зер­ви, които успява да осигури РУП фигурира го­ре-долу  следния текст: „...Явете се и влезте в разпореждане на подполков­ник Влахов. Същият да ви даде район и задача”. Успехът на цялата операция ляга на плещите на ко­мандира на 5ОП и той се справя перфектно! Влахов присти­га с маневрения отряд от три роти и две батареи при Кая-махле в 11 ч. Докладът му е, че трета дружина заема с две роти Борисово и с по ед­на –Сливо поле и Кая-махле. Сре­щу тях настъпват два пол­ка и една дружина. Двете ба­тареи веднага излизат на позиции и започват да обстрелват против­ни­ка. Артилерий­с­ка­та поддръжка от немската и авст­ри­й­ска артилерии обаче за­късня­ват. Спе­циално е отбе­ля­­зан фактът, че 10,5 см батарея от 4/201арт.полк, без запо­вед е отстъ­пила от позицията и се е оттеглила при Просена, като изоб­що не участва в боя. Новопристиг­на­лите австрийска и немска ар­тиле­рийски части обаче веднага са се включили в сраженията. Въ­п­реки трите новодошли роти, увеличаващият числеността си с преминали през моста части про­тив­ник предприема обхват и принуждава отряда на Влахов да на­пусне трите села и да се укре­пи на височините над Кая-махле, и над Бори­сово в посока Просена. Полк. Перикъл Ен­чев прави единс­тве­ното, с което може да бъде по­лезен – информира сражаващите се ча­с­ти какви подкрепле­ния са насочени към тях. Истината е, че някои не пристигат изоб­що, а тези, които пристигат се вклю­чват при Ря­хово и Бабово, когато битката е решена, но моралната под­кре­па на вой­на е успешен при­­йом и резултатът не закъснява. Дава и глътка въздух, ка­то предвижда възможност за още едно, последно отте­гляне на предва­рително под­гот­вена позиция. Десния фланг на отряда е подкрепен с два ескадрона от 12-ти Драгунски полк. От разпити на пленници е получена конкретна информация за количеството и целта на противника да се нас­тъ­пи и заеме Тутракан. На фо­на на неприятните новини идва изнена­д­ващ доклад от подп. Вла­хов, че към 11:30 ч. с нощна атака са завзети Кая-махле, Бо­ри­сово и Пара-ма­х­ле, ка­то нашите части са се за­твърдили на новите пози­ции.[9] Този ре­зултат от морал­на­та под­крепа имах предвид по-го­ре.  Поредната заповед от 7 сутринта на 2 окт. носи доб­ри но­вини– австрийските монитори са се на­со­чили за обстрел на мос­та при Ряхово; ид­ват и нови под­креп­ления. Втора 10,5 см батарея от 201арт.полк се вклю­чва също в обстрела на моста и до края на деня той става негоден за използване. С мо­щен щурм пре­групира­ните против­ни­ко­ви части с двустранен обход принуждават към 17 ч. подп. Влахов да на­реди отстъ­п­ле­ние по височините западно от Кая-махле, където ротите се закрепват ус­­тойчиво. В края на деня започват да пристигат подкреп­ле­нията. Към 21 ча­са в отряда са 4/2ОП дружина и двете дружини, изтеглени от Бабово.  Ня­ма да се спи­рам на остана­лите два дни от сраженията, защото събитията са известни и много­кратно опис­вани. Ето някои обобщения и изводи за участието на русенските части в 4-дневните боеве:

- Подкрепени от малко немски части, дислоцирани в околността, 4-те дру­­жи­­ни на двата русенски полка до края на деня 2 октомври изнасят цялата битка сре­щу нас­тъ­пи­лите 4 румънски полка, като успяват да устоят тактически и надделеят морал­но над многократно превъзхождащия ги противник. Само за месец време, израст­ването в боево отношение на личния състав е огромно. Отдавам това не на под­го­тов­ката- за по-малко от месец, няма много време за заня­тия, а и обучителите не достигат. Осно­в­ната причи­на е участието в реални бой­ни действия, които най-бързо дават да се разбере логиката на войната. Няма по-добър учител от практиката-това важи с пълна сила за армията;

- Командирите от РУП и частите в този критичен момент успяват да се спра­вят по най-добрия начин. Това най-вече идва от слабата намеса на немския щаб. На­значе­ния командващ полк. Волф се занимава с координацията и пряко командва са­мо нем­с­ки­те части, докато всички заповеди и разпореждания към българските войски са на полк. Енчев и неговия щаб. Познаването състава и възможностите на подразделе­нията и техните командири улеснява преценката и комуникацията, въпреки усложнена­та обс­та­новка, и дава много по-добри резултати отколкото при атаката на Тутра­ка­н­ската по­зи­ция. Казаното важи и за полевото командване. При подп. Влахов има два теле­фо­на, единия от които той нарича „немски”. Поддържана е пря­­ка връзка както с щаба, та­ка и с придадените немски части, осо­бено важна при вза­имо­дей­ствието с ар­ти­лерията. На 3 окт. кома­н­дирът на пол­­ка до­клад­ва, че е успял да осъществи контакт дори и с корабите от ав­ст­рий­ската фло­тилия;

- Румънското командване явно също е било подведено от разузнаването си. Де­ба­­р­кирайки със сили в размер на една дивизия, те са очаквали да срещнат по-малки отбраняващи се части и да принудят изтегляне на полкове от добруд­жанския фронт, след което там да се насочи главния удар. Българските во­ен­ни обаче са си нау­чили урока от лятото на 1913 г. и макар изненадани, бързо орга­ни­зи­рат мо­щен отпор и осуетяват тези намерения. Не се повтаря ситуацията от преди месец в Тутракан с мно­го­то удавени и пленени само защото атаката на Ряхово е отложена с ед­на нощ и повече­то нашественици успяват да пре­минат обратно да другия бряг.

След отблъскването на десанта при Ряхово войските на Добруджанския фронт се заемат да довършат поставената цел-овладяването на линията Констанца-Мед­­жи­дия- Черна вода. Замисълът е да се спести време, като част от войските, пред­наз­начени за атака на румънската столица да преминат направо по моста при Черна вода. На 24 окт. става ясно, че мостът е дотолкова повреден и от настъпващи и от от­бра­­нява­щи се, че пре­минаването на войски по него е невъзможно, затова фелдмаршал Макен­зен се връ­ща на първоначалния план за създаване на плацдарм при Свищов, от­къ­дето да бъдат прехвърлени основните сили на южния участък – 217 немска, 26 осма­н­ска, Пъ­рва со­фийска и 12 пехотни дивизии, конни ескадрони и 30 арт. батареи, състав­ляващи Дунав­ската армия. На 23 ноември с демонстрации от артилерия и разположе­ни­те по ця­лата ду­навска границата части започва десанта и създаването на плац­дар­ми при Сомо­вит, Свищов, Оряхово и Гиген. Със заемането на Зимнич е изграден понтонен мост и на 25-ти по него са прехвърлени конницата и артилерията. Още на следващия ден ескадро­ни­те се свързват с идващите от север австрийски конни части. В този момент русен­ски­те пехотни полкове изпълняват гранична и охранителна служба, както следва: 5МП в уча­с­тъка на Силистра и Тутракан, 5ОП в русенския участък до о-в Батин. Понеже в пла­­­­на на главното командване е пред­видено 5МП да се прехвърли в Румъния като бойна еди­­­ница, на 24 ноември е заповядано 4-та дружина от 5ОП да замине за Силистра и по­еме охраната на българския уча­стък на р. Дунав.[10] На 26 но­ем­ври подп. Влахов получава за­повед с 3-та дружина от полка в ранния следобед на 27 да се изнесе при старата ЖП га­ра Русе, да се прехвърли на румънския бряг и едновремен­но с идващите от запад войс­ки да атакува и завземе Гюргево. Ко­мандирът на австрий­ски­те монитори к-н Билер вли­за в спор с полк. Енчев отно­сно шлеповете, с които тряб­ва да се превози десанта до ру­мън­­ския бряг. Определените за десанта части чакат по­ве­че от 5 часа на брега и на­края са превозени с лодките и катерите на дунавската флоти­лия. Пристигнали едва в 9:30 ве­черта и час по-късно разтоварени, градът вече бил овладян от настъпилите от запад час­ти на 1 пехотна Софийска дивизия. На 28 ноември вто­ра дру­жина на полка е съсредо­то­чена в Ряхово и с бърз марш в 11 ч. на следващия ден при­стига в Русе, откъдето също в ранния следобед е извозена с шлепове и прехвър­лена заедно с нестроевата рота на пол­ка в Гюргево. В 19 ч. се разполага в казармите на гра­да. Същия ден команди­рът на 5ОП - подп. Влахов е назначен за ко­мендант на Гюрге­во, а пристигналата пред­ния ден 3-та дружина е включена в състава на 1-ва Софийска дивизия и настъ­пва на нейния десен фланг североизточно към река Арджеш. В края на деня-29 ноември, дружините на 5ОП са както следва: първа - на би­вак в Тутракан; вто­ра - в Гюргево, за­едно с щаба и нестро­е­вата рота; трета - готова за поход към позиция­та, която трябва да заеме в състава на 1-ва Соф. дивизия между с. Влад Тепеш и Прунду и четвърта - в по­ход към Айдемир и Си­листра. Следващите 40 дни участието на двата русенски полка в бойни действия ще е обусловено от настъпи­лите югоизточно от Буку­рещ руски сили, заплашващи да обх­ва­­нат дясното крило на ата­куващата столицата Ду­навска армия. По­со­ката на речното течение на изток-севе­роизток до Меджидия и Черна вода налагат не­пре­къснато удъл­жа­ване на бойния ред, като за целта не могат да се пренасочат части от резерва - такъв почти няма - а се пре­хвърлят тези, разположени сре­щу местата, които сле­д­ва да бъдат прикривани. Особено подробна информация има в дневника на военните действия на 2/5ОП дружина, воден от командира ù-майор Лаза­ров. Около полунощ на 1 декем­ври дружина­та получава заповед без 8 рота да заеме по­зиция при с. Фрасину и да се око­пае. След 4 часов нощен преход, в 5 сутринта ротите са на позицията и незабавно за­почват око­паването. Час след като е обявил 4-часова по­чивка за сън, командирът по­лу­чава но­во раз­по­реждане – да се придвижи към Поени и подкрепи трета дружина на полка, коя­то е ата­кувана от руски части. Пристигайки около 22 часа, 6-та рота удължава дес­ния фланг на 3-та дружина със стражеви постове, а 5 и 7 роти остават в поддръжка. В опи­са­нието интересното е, че „…заварват 3-та дружина с всичките си роти в първа ли­­ния да се пристрелва с неприятеля”.[11] Изпратените сутри­н­та на 3-ти два взвода през бла­­тата към р.Дунав успяват да осъществят връзка с австри­й­ските монитори, с които съ­­гласу­ват знаци за означаване на позициите си и с две роти от 17-та погранична дру­жина, то­ку-що преминали през реката със задача „да охраняват крайния десен фланг по край­бре­­жието на Дунава из блатата”.[12] Вечерта двете роти от поддръжката са изпра­те­ни да удължат десния фланг, а 6-та е върната към с. Влад Тепеш за свръзка между 11 и 9 ро­та. Двата дни  преминават сравнително леко, със слаби атаки на противника, отби­ва­­ни от нашите части, но стрелбата, особено артилерийската не пре­става. На 5-ти сут­ринта, в отчаян опит да спасят столицата, съюзните румъно-руски час­ти организират мощна ата­ка, като акцентът е срещу нашия десен фланг, където нас­тъ­п­­ва цяла руска ди­визия. Ранните сутрешни атаки са отбити, но с напредването на де­ня по­ло­жението става все по-тежко. Към 13 часа следва нова мощна атака на противни­ка и ротите на 3 дру­жи­на започват да се огъват. Минути преди 5 следобед, когато обс­та­­новката за от­бра­нява­щи­те става безнадеждна, позицията е подкрепена с две дружини от 41 и 42 полк. Ведна­га на­шите части с контраатака заемат командните височини и въз­­с­тановя­ват отбраната. Про­тивниковите атаки на 6-ти декември отслабват, също и ар­ти­лерий­ския огън. След обед е получена заповед за всеобщо настъпление в 17 ча­са. Ед­новременно с на­ча­лото му ид­ва новината, че Букурещ е паднал. Същата ве­чер 2-ра дру­жина заема с. Пое­ни и остава да нощува окопана в източните му окрайнини. Следваща­та сутрин на 1/5ОП дружина е заповядано от Тутракан да премине реката и заеме Олте­ни­ца. Справяйки се с ред пре­пят­­с­твия, в 2 часа през нощта градът е овладян.

Другият русенски полк – 5МП се намира в Силистра, изчаквайки фронто­вата линия да стигне до него, за да премине на румънския бряг. Това става на 11 декем­ври, когато в Калъраш са прехвърлени щаба и 4 роти-общо 12 офицери и оф. кандида­ти, 729 подофицери и войници. На другия ден в града пристига още една дру­жина. Към по­л­ка са при­да­дени още 16-та погранична дружина и 2/5ОП дружина. В този състав на 13 де­кември той по­­лу­чава бой­на задача, с направление към Слобо­зия. След­ващата сут­рин за­да­чата е променена и полкът с 3-та дружина в авангард и трите ос­та­на­ли в основ­ни­­те си­ли се отправя в посока Олтина-Галдау-Кока­р­джа. С придадена и 3/5ОП дру­жи­на про­­­­дъл­жава движението си на север с десен фланг до река Дунав, без да влиза в контакт с отстъпващия против­ник. На 23 декември предните постове забелязват, че рус­ко-ру­мън­­­­ските части са заели оборудва­на пози­ция за отбрана по линията Станкуца-Це­ба­не­щи ной-Визиру и запад­но. Подгот­ве­на е заповед за атака от ход, но поради за­ба­вяне на движещата се отляво османска дивизия атаката е отменена. Частите оста­ват по местата си до 25, на ко­ято дата е назначена и проведена рекогносцировка от 2, 3 и 4 ро­ти на 2-ра дру­жи­на. Съб­рани са сведения за позициите на противника, но не и данни за негова­та чис­леност. На­чалникът на отряда ген. Назлъмов издава заповед полкът да ата­­кува в 8 часа на 26 декември с 2 дружини и конния полк в първа линия и една дру­жина под­­­дръ­ж­ка. Останалите три дружини – пограничната и на 5ОП, за­ед­но с обоза остават в ре­зерв. Атаката започва в указания час и към обяд основните си­ли приближа­ват на 700-800 м от противника, при което се обстреляни с всички видо­ве оръжие и за­по­чват да се окопават на достигнатия рубеж. Пред тях има два реда теле­ни загражде­ния, а настъп­ле­нието е спряно, понеже вляво от полка 26 османска дивизия не успява да напредва с не­говия темп. Яростните престрелки продължават до вечерта, ка­то загу­бите заради от­кри­тата местност и настойчивостта на атакуващите дос­тигат 5 коман­дири и над 200 войни­ци и подофицери убити и ранени. През но­щ­та са на­правени необ­хо­димите размествания и попълване на бойния ред, като първа дружина е придадена в подчинение на турската дивизия. Въпреки това тя не успява да напредне и следващите два дни преминават само в позиционни престрелки. Отслабе­ният огън в нощта сре­щу 29-ти кара командването да изпрати секретни постове, за да установи на­личи­ето на про­тивник. Те се сблъскват само с ариергардни части, които бър­­­зо са прого­нени от на­стъпилите в авангард две роти. Преследването на противника продължава без пряк кон­такт с него и на 30 декември, а полкът нощува на бивак при с. Османул. На 31 към 10 ча­са отново е завързан бой пред с. Тичилещи, продължил през целия ден, ка­то предните роти успяват да изтласкат противника от първия ред око­пи и ги заемат. На 1 януари са контраатакувани с пехотни части двата фланга на пол­ка, но бой­ния ред бързо е удъл­жен вляво от полковата поддръжка, а вдясно от 3/5 ОП дружина и неприятеля е прину­ден да се оттегли. Позиционния бой продължава следващи­те три дни, като на 4-ти е про­ведена демонстрация в подкрепа атаката на левия фланг на Дуна­вската армия. На 5 януари е овладяна Браила, а на 6-ти полкът е изваден от бой­на­та ли­ния. Какво се случва с двата русенски полка след това научаваме от откъс­лечна инфор­мация в заповедните им книги. Пети маршеви полк и 3/5ОП дружина са прехвър­ле­ни на 9 януари от Браила в Мачин, където пренощуват. На 10-ти през Дунав е прево­зена и 2/5ОП дружина и нас­тига останалите вечерта. Целият отряд се на­сочва към Орта­кьой, където остава на лагер повече от месец. Щабът на 5ОП с пета и не­строевата роти на 21 и 22 са върнати об­рат­но от Гюргево в Русе. Заповед по полка №6/25 яну­а­ри е отда­де­на от­там. От дневни­ка на полка още може да се види, че на 23 януари посоче­ните подразделения са в Русе, 3 и 4 роти са съответно в Тутракан и Олтеница, а 4-та дру­­жина в Силис­тра. На 4 февру­ари полкът е насочен към Ортакьой, като присъединява по пътя подраз­деленията си. На 8 същия месец е в Силистра, на 15-ти в Меджи­дия, а от 23 до края на март заповедите по полка са с местоиздаване - с. Ортакьой, днес Horia.

Кратки изводи от участието на двата русенски пехотни полка във воен­ни­те дей­ствия на румънска територия:

- Двата полка са използвани като допълващи Дунавската армия части със зада­ча охрана и прикритие на нейния десен фланг и участват в две­те големи контраофан­зи­ви на руско-румънските части при р. Арджеш и при подстъпите към Браила. Наглед второ­степенната им роля, в първата-двете дружини на 5ОП, а при втората 5МП подкре­пен от 3/5ОП дру­жи­на удържат удари на превъзхождащ противник и за­пазвайки це­лост­­­та на отбраната осигуряват успе­ха в стратегическата настъпателна опе­рация;

- От описанията на сраженията в бойните дневници, израстването в так­ти­ческо и оперативно отношение и на двата полка е очевидно. Задачите, които им поставя стра­тегическото командване са изпълнени, използвайки най-съ­в­­ременни при­­йоми за орга­ни­­­зирането и воденето на боя. С лекота са определяни и на­ми­рани слаби места в про­ти­в­никовите позиции, даван е приоритет на артилерията в це­ле­указването и на конните части-за разкриване вражеските сили и положение. Полковете, макар и съставени от „чи­човци” и новобранци, не се отличават в сраже­нията от останалите български части, както и от немските и турски съюзнически войски.

Официално формирани като части с охранителни и опазващи ре­да функ­ции, дей­стващи в района и подчинени на РУП, ситуацията на се­верния за стра­на­та ни бо­ен театър принуждава двата русенски поддържащи пехотни пол­ка бързо да се преус­троят за участие в бойни действия. С недостатъчен като число, необучен и в нап­ре­д­нала въз­раст като качество личен състав, слабо въоръжение, командване под всяка­къв щатен ми­нимум и практическо отсъствие на логистична под­дръжка, русенските пе­хотни части успяват за кратко време да се пригодят към обстано­в­ката, да отговорят на изискванията и с чест да се справят с поставените им бойни зада­чи. Използвани в Тут­ра­канската опе­ра­ция за „запълване на празнините” около недостатъчните германски ча­с­ти, атакуващи на югозападното направление, след по-малко от месец успяват да усто­ят и отблъснат ата­ките на многократно превъзхождащ противник и са в основата на ли­к­видирането на румънския десант при Ряхово. Колкото до участието им във военните действия в съста­ва на Дунавската армия, двата полка изпълняват задачи на­­равно с добре об­у­чените и ка­­­­­лени в битки военни части. По вре­ме на цялата 40-днев­на операция ко­ман­дванията от всички степени имат доверие и раз­чи­тат на тяхната воля, решимост, смелост и точност. От списъците във войсковите дне­в­­ници и справките в ДВИА  по бойните полета през есента и зимата на 1916 -17 г. про­ли­ват кръвта си 1480 и са убити 363 офицери, подо­фи­цери и войници от двата полка. С действията си на север­ния фронт пехотните части от русенския гарнизон оставят светла и ярка диря в истори­я­та на Българската армия през Първата световна война.

---

[1] Л. Петров, Генерал-фелдмаршал Макензен и неговите „Писма и записки“, Известия на Военното историческо научно дружество, т. 56, 57 и 58

[2] ДВИА, ф.412, оп.1, а.е.7, зап. 152/12,9,1916 г

[3] ДВИА, ф.412, оп.1, а.е.7, зап. 146/26,8,1916 г

[4] ДВИА, ф.412, оп.2, а.е.32, л.96

[5] ДВИА, ф.412, оп.2, а..е.34, л.1,2

[6] ДВИА, ф.377, оп.1, а.е.13

[7] ДВИА, ф.989, оп.2, а.е.1, л.31 и ф.412, оп.2, а.е.32, л.96

[8] ДВИА, ф. 989, оп.2, а.е.1, л.31

[9] Дневник на военните действия на РУП, ДВИА, ф.989, оп.2, а.е.1, л.43-44

[10] Заповеди на германското командване, ДВИА, ф.989, оп.2, а.е.6, л.114

[11] Дневник на военните действия на 2/5 оп дружина, ДВИА, ф.412, оп.2, а.е.47, л.107

[12] Пак там, л.108

Заглавна страница от първата заповед по отряда на полк. Кауфман

Кроки (схема) на действията на отряд "подполк. Влахов" в тутраканската битка-3 части

Схема на атаката на форт №2 от отряд фон Кауфман

Ескиз от кроки за бойните действия при Ряховския десант на 1 октомври 1916 г. 

Ескиз от действията на източната позиция при Ряховския десант 1 октомври

Десанта при Ряхово разположение на 4 октомври

Боевете при Пуени от 3 до 6 декември

Сражението при чифлика Цибанещи 26-30 декември 1916 г.

Боят северно от с. Валеа Канапеи на 31 декември 1916 г.