Малко разсъждения и факти по историятана град Борово

Борово възниква от обединяването на селата Горазд и Горна манастирца през 1958 г. То е предхождано от заличаването на село Горазд 10 години по-рано и присъединяването му към Горна Манастирца. До смяната на името се стига поради несъгласието на присъединеното село да приеме името на другото, множество петиции и заплахи за гражданско неподчинение от населението му. Така е избран по- удачният вариант с изцяло ново име. 

Двете по-близки села са Горен и Долен Манастир или Манастирци или Манастирище. Едното от тях е прекръстено на Волово, а другото носеше името си до съединяването със село Балабанлар или Балабанлии, през 19 век прекръстено на ГоразД. Гарата си остана Горна Манастирца до 80-те години на миналия век, когато след като Борово стана град прие неговото име. Та значи Борово се получило от миграцията на населението от Горазд (Балабанлии до 1879 г.) и Горна Манастирца, както и околните близки села към ЖП гарата, която по стечение на обстоятелствата е по средата между тях. И двете до Руско-турската война 1877 г. са малки, нямат християнско население и са напуснати от жителите си преди заемането им от руските войски. Спори се за името Балабанлии. Казват, че били големи хора и оттам и името на селото. Историческите факти обаче не подкрепят тази теория. Първо - населението е от мюсюлмански пришълци (вероятно от татарски произход) и трудно може да се намери връзка с историята от Втората Българска държава и дългогодишни родови връзки. Второ- името Балабанлар си е с османски произход, което прекъсва връзката назад в годините, т.е. вероятността селището да има многовековна свързана история е малка. И трето, но за мен най- важно: селото е разположено по склоновете на "Балабан дере", т.е. Голямото дере - за мен географската форма е свързващото между двете имена. Онова село, което е на Балабан дере се казва Балабанлии! Интересно е, че в Държавна агенция "Архиви" се съхраняват документи, според които името Горазд се използва още през 1879 година, но Постановлението на МС, с което е дадено това име е № 2820 / обн. 14 август 1934 г. 

И така - в началото на 20-ти век е построена ЖП линията Русе - Търново и на най- високата географски точка от цялото трасе, някъде в района на построения през 30-те години, а сега вече несъществуващ Бъзовски кантон е създадена спирка, наречена закономерно "Високово". Идеята била да обслужва населението от Бъзовец и Горна Манастирца и била необслужваема - просто влакът спирал насред полето, където пресичал пътят, свързващ двете села. А на мястото, където е днешната гара Борово, тогава наистина е имало гора, но не иглолистна. Гората разделяла село Горазд от ЖП трасето и затова в тези начални години то било игнорирано от сметките за спирките на влака. Гарите по цялата отсечка били само шест. Даже и Бяла не е имал своя гара и в тези първи години беленчани се качвали до местността Марунца, където била спирката, обслужваща града. И днес гарата МОруница носи името на местността, в която се намира. Развитието на ЖП транспорта обаче променило бързо ситуацията и гораздчани справедливо поискали вместо по-далечното Бъзовец, спирката да обслужва тяхното село. Манастирчани обаче не били много съгласни, защото макар влакът да минавал по-близо, те трябвало да вървят още половин километър до нея. В този период железниците започват да транспортират пощата и за да се съхраняват пратките, на спирките се поставят закрити фургони, представляващи големи покрити каруци на колела. Влакът спирал естествено там, където е фургонът (спирката), за да се разтоварят в него, съответно - натоварят пощенските пратки. Но гораздчани се изхитрили и вечер премествали фургона по-близо до тяхното село. На другия ден същото действие повтаряли манастирчани. Така се породила дългогодишна вражда и омраза между жителите на двете села. Но след като приключили войните през второто десетилетие на века, товарните превози се увеличили и се наложило спирката да стане триколовозна гара. Построена била и товарна рампа, при което около гарата започнали да никнат първо складове, в които селяните продавали продукцията си без да чакат да я натоварят на влака, след това заведения за хапване и пийване, които старите хора казват, че надхвърляли цифрата двадесет. Собствениците им си строили къщи и постепенно между двете села започнало да се оформя ново средище. Нататък всички се досещате какво се случва. А за името Борово: През 1927 година държавата предприема мащабна кампания за залесяване. Няколко години по-рано се създават опитни лесничйства, на които първата задача била да намерят подходящите видове дървета за разнородните климатични области. При проучванията, младите иглолистни дръвчета, посадени в района на днешно Борово дали много висок годишен прираст, надминат единствено от посадъчния материал, отгледан в Боровец. През същата 1927 г., при масовото залесяване, е създадена боровата гора североизточно от селото, под ресторант "Белите брези", с цел да се наблюдава многогодишното развитие на растенията и да се създава посадъчен материал за разсаждане в областта. Лесничей по това време е бил бай Митю Маневски, чиято е голямата заслуга обединеното село, а сега градът да носи това име.