В памет на полковник Иван Петров

На днешната дата – 17 октомври, преди сто години, в обречена, неравна битка, намира смъртта си на бойното поле, южно от с. Доганча, пронизан от пет картечни куршума, командирът на 5-ти пехотен Дунавски полк полк. Иван Петров. Изпълнявайки докрай своя дълг към отечеството и заповедта на командващия 3-та армия, издадена в ранната сутрин: „Останете на място и умрете! Нито крачка назад! На добър час!”, той наистина се извиси завинаги на високия пиедестал на героите, като незабравим спомен за своите войници – с извадена сабя на първа бойна линия и с възглас: „На нож, момчета! Напред, за България!” и като недостижим пример за преданост и любов за бъдните поколения!

Днес, 100 години по- късно героите и техните постъпки все повече потъват в забрава. Никъде нищо не се споменава за безсмъртния командир, освен фактите около неговата героична гибел. Построеният от него дом в Русе е полусъборен. В родният му град – Котел, дори не знаят името му! Гробът му в /на времето/ черковния двор на бунархисарската черква „Св. Георги” също е неоткриваем. „В чест” на сто годишнината от войните, в Русе събарят казармените сгради на легендарния Пети Дунавски полк! Забързани в динамиката на съвремието, уморени от дребните „кахъри” на ежедневието, забравяме все повече за важните, големите, истинските неща, които ни правят щастливи – любовта, предаността, приятелството и благодарността! И сякаш сме се примирили с превъзходството на времето над тези върховни добродетели и с факта, че ни е отнета възможността да бъдем такива. С две думи – че сме победени!

Нима това е вярно?! Наистина ли не можем да намерим днес в себе си сили, вяра и време, за да покажем  още веднъж,  и още веднъж, че никое направено добро, и никой герой не трябва да бъде забравен!
Да, нашите ценности сега са други, но тях нямаше да ги има, ако герои като полковник Петров не бяха заплатили с живота си, борейки се за правотата на ценностите на своето време! Заедно с преодоляването на грижите и проблемите на днешния ден, трябва да напраим всичко възможно, за да се съхрани и запази напред във времето това – недостижимото, което хиляди герои като него са жертвали в името на един висок идеал, преборил се и надделял над могъществото на хилядолетията, с името България! Защото минутите, часовете, дните, дори годините, отдадени в името на тази кауза са прашинка, в сравнение с това, което те са дали за нея – безусловно, без колебание и с чиста мисъл – живота си!