Албум разказва за влизането на българските войски в Южна
Добруджа след подписване на Крайовската спогодба през 1940 г.
(по дигитални документи на отдел
„Държавен архив“-Русе)
д-р Надежда Цветкова, инж. Евгени
Алексиев
Поводът за написване на настоящото научно съобщение е
провокиран от дигитализиран наскоро Албум със
снимки от влизането на българските войски в Южна Добруджа след подписване на
Крайовската спогодба през 1940 г. Фотосите ще бъдат част от дигиталната
колекция „Фотоархив” на тематичния сайт на Държавна агенция „Архиви” –
„Архивите говорят”. Албумът подчертава важната роля на Русе, като един от
градовете, взели най-дейно участие в процеса на връщането и бързото приобщаване
на населението и земите на Южна Добруджа към тяхната истинска Родина. Виртуалната разходка, на която
ставаме свидетели, разлиствайки страниците с поизбелели снимки ни отвежда назад
във времето, разказвайки една увлекателна история за участието на Пети пехотен
Дунавски полк в този процес.
Презентирането на снимките от Албума запознава аудиторията с използването
на дигиталните продукти при реализиране на Стратегическа цел 4: Ефективност в
популяризирането на Националния архивен фонд (НАФ) и ДАА
(Държавна агенция “Архиви”), разписана в
Стратегията на агенцията за 2016–2020 г.
Дигиталният продукт преформатира традиционния информационен ресурс, чрез
визуализиране и дематериализация при преноса на данните от хартиен на цифров
носител. Именно електронният формат е ценен ресурс на картинното отражение на
времето, което достига чрез онлайн платформите до голям брой потребители на
архивна информация.
В светлината на модерните предизвикателства и контекста на мрежовия ареал
по отношение на трансформацията на традиционните документални извори е
необходимо ново мислене при публикуване и презентиране на архивния документ.
Неговата цифровизация трябва да бъде извършена в съответствие с общоприетите
международни информационни архивни стандарти, тоест при дигитализацията на
традиционните документални комплекси, би трябвало да бъде съхранена специфичната
йерархична систематизация, регистрация и описание на архивните фондове, единици
и документи в състава на Националния архивен фонд.
Редно е преди описанието на снимките от Албума, да прибегнем до малко
факти, някои известни, други – не съвсем, базирани на достоверни писмени
източници, съхранявани във фонда на полка в Държавен военно-исторически архив (ДВИА)-Велико Търново. Известни са в
подробности събитията около подготовката и влизането във владение на
отстъпените територии, затова няма да се спираме на тях. Ще подкрепим обаче с
един документ бързата промяна в подхода на държавата по отношение реализацията
на този процес, предизвикана от недопустимото, хищническо отношение както към
имуществото – публично и частно, така и към населението, от страна на
административната румънска власт и напускащото окупираните земи румънско
население. Вместо акцентът да бъде върху празничните прояви според първите
нагласи, става ясно, че трябва по най-бърз начин опустошението да бъде
пресечено. Затова първото, което се прави е влизането във владение на
българската държава чрез административната власт и военните. Чак след това идва
ред на празничните паради и митинги. Много бързо се привличат кметове, опитни
администратори, с чиято помощ да стане приемо-предаването на властта. В своя
заповед №117/16.09.1940 г.
командирът на Пети пехотен дунавски полк определя група за заемане на Тутракан.
В нея подполковник Константин Сърнев - командир
на полка обявява, че лично ще води частите, отправящи се към отстъпените земи.
Целта е „окупация на Южна Добруджа“. Тонът съвсем не е празничен, а в състава
на отряда влиза сборна дружина, попълнена до военновременен състав от наличните
бойци и необходимите поддържащи подразделения от полка. В Русе практически
остават само част от домакинската рота и една усилена рота за носене на
караулната служба. Във връзка с намалелия състав са променени и оптимизирани
маршрутите на постовете за охрана на казармения район.
Албумът, предмет на настоящото съобщение, съдържа 18 страници подлепени с
по 3, 4 и 5 черно-бели снимки, формат около 2.5х3.5 in (6,35х8.89 см), изрязани с накъдрен
нож. Изборът на позиция, експонацията и качеството като цяло показват, че
снимките са правени от непрофесионален фотограф. Размерът и формата наподобява
два известни по-късни албума, отразяващи живота и дейността на Пета пехотна
дунавска дивизия през лятото на 1943 г. и Пети пехотен дунавски полк през 1944
г., което навежда на предположението, че може би са дело на един и същ фотограф
– военнослужещ, имащ разрешително да отразява войсковия живот на частта,
каквато е била практиката в армията. Известно е, че по това време любителската
фотография набира скорост и да имаш
фотоапарат и правиш снимки е все по-евтино и достъпно. Така че, изказаното
по-горе предположение едва ли се покрива с истината, още повече, че на две от
последните снимки в албума се виждат държани в ръце от военнослужещи
фотоапарати, а в един от офицерите фотоапаратите са даже два. Снимките са 71 на брой (липсват една от
първата, както и две снимки от предпоследната, 17-та страница). Подлепени са
разбъркано, без времева последователност, макар че на отделни места такава е
търсена и отчасти постигната. Групирането на друг принцип е по-скоро случайно.
Това, заедно с фактите, че липсва заглавие
на албума или каквито и да било надписи предполага, че е съставен от човек,
неприсъствал на събитията и снимките са били първоначално отделно, а са
подлепени в албум на по-късен етап. За нуждите на нашето изследване обединяваме
кадрите по няколко различни признака в следните групи:
-
Празненства
в Русе;
-
На
път към границата;
-
Полевите
лагери в Борисово и Бръшлен;
-
Участието
на Министъра на войната;
-
Напред
към Тутракан;
-
През
новоосвободените земи;
-
Тутракан
ликува;
-
В
лагера над града;
-
Силистра,
1.10.1940;
-
Военното
гробище при с. Шуменци;
-
На
тутраканското пристанище;
-
Снимки
извън контекста - пейзажи и общи
изгледи.
Част от фотографиите са известни или вече са били използвани при други
изследвания и публикации. Затова описанията няма да обхванат цялостно
съдържанието на албума, а само отделни знакови кадри за събитията, времето и
участниците в тях. Ще се опитаме да представим снимките в хронологичен времеви
порядък, доколкото това е възможно при отсъствието, както споменахме вече, на
каквито и да било надписи към тях.
Празненства в Русе:
Фотографиите от първия лист на албума са от едно и също събитие в центъра
на гр. Русе, по ул. „Александровска”, пред малката градина с „Гъбата”. За да
установим времето и събитието, прибягваме до услугите на русенския периодичен
печат. В ежедневника „Русенска поща” са отразени няколко масови събития,
свързани с подписването на „Крайовската спогодба” и връщането на Южна Добруджа
в пределите на България. Първото от тях се случва часове след изявлението на
министър-председателя по радиото на 7 септември. Многохилядна
спонтанна манифестация от граждани, предимно добруджанци, стекли се в центъра
на града да споделят радостта, се организира към 19 часа. Начело с лика на
Стефан Караджа, шествието преминава по ул. „Александровска” до казармите на
Пети пехотен Дунавски полк, след което обратно до дома на германския консул и
завършва пред „Тетевен”. На следващия ден тържествата започват пред църквата
„Св. Троица”, след което се пренасят на площада пред Паметника на свободата.
Там за целта е издигнат „аналой” от който е отслужен тържествен молебен. След молебена
речи произнасят митрополит Михаил, генерал Стефанов – началник на Пета Дунавска дивизия, председателя на Русенската
търговско-индустриална камара Йосиф Вешков, кмета на града и бъдещ кмет на
освободения Добрич Кирил Старцев. Двата кадъра в албума са от второто събитие.
Множеството е добре организирано, подредено, построението е с лице към
Паметника на свободата и не на последно
място – украсеният портрет, който държат девойките е на цар Борис III, а не на Стефан Караджа, както пише
вестникът в съобщението за събитието от 7-ми септември.Можем
да отбележим, че фотографът се е погрижил на едната от снимките да се види
новия облик на градската градина без оградата и част от новия шадраван в
близост до Доходното здание.
На път към границата:
В тази група поставяме 5 снимки от третия лист и една от четвъртия.
Времето и мястото не могат да се установят по фотографиите. Обединява ги
наличието на цивилни с каруци и пеш, военни – на коне и пеш, движещи се по път
в полето, в една посока. На две от снимките пред военните и каруците вървят две
девойки, носещи венец с голяма панделка. Предполагаме, че кадрите са правени на
път към границата в деня на пресичането и от войските. Както е известно, в
първите дни до установяването на държавната власт навлизането на цивилно
население е забранено, но това не е спряло хиляди да се стекат при границата и
да наблюдават навлизането на българските войски в Добруджа. Това е видно от последната снимка в групата, където
стотици селяни и граждани се тълпят по височинките, за да наблюдават радостния
момент.
Полевите лагери в Борисово и Бръшлен:
Вторият лист от албума и няколко след третия отразяват двата етапа от
похода на Пети пехотен полк до границата с Румъния. Първият включва изпращането
от казармите в Русе, придвижването и устройването на лагер в с. Борисово.
Започва с може би най-известната и тиражирана снимка на усмихнатият офицер,
възседнал коня си и държащ огромен букет цветя. Спираме се на снимката, за да
изясним един факт. Офицерът не е неизвестен–това е командирът на втора пехотна
дружина и бъдещ командир на Пети пехотен Дунавски полк–подполковник Васил
Тодоров. Още няколко кадъра от албума, включващи него и коня му категорично
потвърждават самоличността на военния, комуто съдбата определи освен да бъде
участник в този паметен поход към възвърнатите добруджански земи и да води и
изведе до победен край 4 години по-късно участието на полка в първата фаза на
Войната срещу фашистка Германия в Македония. Тук прибавяме още една снимка на
подполковник Тодоров от същото място, но с по-лоша експозиция и качество,
момент от аплодирането на преминаващата дружина от полка по русенските улици,
отново начело с подполковник Тодоров, част от командирите при лагера в с.
Борисово, а също и кадър от обяд в някое от селските училища, в присъствието на
военни, граждани и свещеник. Вероятното местоположение е Мартен или Сандрово,
откъдето е преминала колоната на полка на път за Борисово.
Доста повече са снимките от втория етап на похода, който е и по-
продължителен като време. Полкът, заедно с двете артилерийски отделения, водени
от командира на дивизионния артилерийски полк подполковник Спасов се придвижват
и устройват на лагер преди с. Бръшлен. Там изчакват пристигането на 8 конен
полк, начело с подполковник Добрев и датата 21 септември, на която трябва да
навлязат във върнатите с Крайовската спогодба български земи. Обхванатият
период е отразен в албума на 4, 5, 6 и 8 страници, с изключение на няколко
снимки, присъединени към други условни групи. На четвърта страница отбелязваме
три снимки. Едната представя командира на 8 конен
полк - подполковник Добрев, държащ огромен букет цветя и коня му накичен с
тъкана копринена кърпа (сн.4-2). Следват два кадъра от посрещането на полка в Бръшлен. На първата
е командирът на Пети дунавски полк, яздещ коня си под погледите и аплаузите на
хилядно множество (сн.4-3). В други публикации снимката е надписана като
посрещане в Добруджа, но наличието на строения отряд граничари и табелата с
надпис „Главна дирекция на ПТТ…” красноречиво говорят, че фотографията е
направена на територията на България. На другия кадър, направен на същото място
и подреден доста по-назад в албума (сн.11-2), е командирът на 8 конен полк, със
същия обкичен като на първата му снимка кон и следван от своите кавалеристи.
Добавяме и снимка на строените сутринта на 21 септември пред граничните
пирамиди войски, в очакване Министъра на войната да прочете Манифеста на цар
Борис III и да заповяда настъпление към Добруджа (сн. 4-5). В тази група отделяме
и още три снимки от района на лагера, които можем да окачествим като т. нар.
снимки за спомен. Двете са режисирани кадри на командния състав. Снимка 5-1 е с
командира на полка – полковник Сърнев, седнал на стол в средата пред
командирската палатка, а другата (сн. 5-2) е без него, вероятно само командния
състав на дружината. На снимка 5-3 разпознаваме двама офицери от 5 пехотен
Дунавски полк – полковник Сърнев и подполковник Тодоров.
Участието на Министъра на войната:
Отделяме в отделна група снимките, отразяващи участието на Министъра на
войната, генерал Теодоси Даскалов, в навлизането на първите български войски в
новоосвободените добруджански земи заради ранга на личността, независимо, че те
по някакъв начин се явяват част от другите ни условни групирания. Генерал
Даскалов пристига в района за разполагане на войските на 20 септември, прави
оглед и уточнява с командването действията за следващия ден, след което се
връща в Русе, откъдето докладва на царя за организацията и преспива. На
следващата сутрин, малко след осем часа приема и поздравява строените пред
границата подразделения (сн. 4-3). На място е отслужен кратък молебен (сн. 7-1
и 7-2). Генерал Даскалов прочита Височайшата
заповед на царя, после се отправя към граничния пост. Там е посрещнат от
румънския полковник Замфиреску (сн. 7-3), който му рапортува и символично
предава територията.
Следващият кадър (сн. 7-4) е момент от посрещането на министъра и войските при село
Нова черна, като зад гърба му преминават частите от 8 конен полк. На още три
кадъра е запечатано присъствието на генерал Даскалов: на снимка 8-4 е седнал в
едър план в автомобила си, а на кадри 9-1 и 9-2 е заснето посрещането на
Министъра на войната от кмета на Тутракан Христо Марков и околийския
началник. Тук е редно да отбележим, че генерал Даскалов влиза в Тутракан с
южната колона войски, водена от 7 преславски пехотен полк и по пътя отделя време
да поднесе цветя и се преклони пред загиналите във военното гробище при с. Дайдър,
сега Шуменци. След като отговаря на приветствието на кмета на града и приема
парада на навлизащите войсковите части, генералът отпътува за Русе и с късния
нощен влак се прибира в София.
Напред към Тутракан:
Тук отличаваме осем кадъра, отразяващи придвижването през добруджанските
земи. Снимките сме озаглавили, както следва: 5-4 „През граничната бразда”; 5-5
„Командирът на 5 пехотен полк поздравява преминаващото полково подразделение”;
6-2 „Полковият оркестър, следван от дружинния командир и войската”; 6-4 „Обозът
на полка”; 8-1 „През добруджанските поля”; 8-2 „Да те конвоират командир на
полк и командир на дружина…”; 8-5 „Кратка почивка в полето”. При наличието на
бележник в ръцете на единия от возещите се в каруцата, предполагаме, че това са
репортери, отразяващи събитията по навлизането на войските в Добруджа. Голяма
част от информацията дължим точно на тях. Снимка (10-2) показва последната
обедна почивка на полка преди Тутракан. На нея командирът на полка не е централна фигура, а е седнал по-
встрани между войниците и командирите.
През новоосвободените земи:
Групата обединява четири фотографии, три от които са на десета страница
на албума, а четвъртата – на осма. Липсват кадри от колоритните посрещания с
хляб и сол пред високите украсени арки, устроени от кметовете на Нова черна –
Дянков и на Старо село – г-н Острев, но кадрите са не по-малко любопитни.
Започваме с прословутите конници, описвани надълго и нашироко в медийни
публикации и разкази, посрещнали нашите войски при разклона за Старо село и
една част яздели с колоната, а друга препускали до града и обратно, за да
осведомяват за всяка крачка на идващите войски. Фотографът е увековечил
момента, в който командирът на 8 конен полк и конниците-добруджанци се
поздравяват взаимно (сн. 10-1). Следващият кадър, озаглавен „Снимка за спомен”,
е на група юноши и двама възрастни цивилни, вероятно овчари, наобиколени от
военни от полка, като на централно място е командирът – полковник Сърнев.
Добавяме и още два групови кадъра от струпано в шпалир около пътя на войските
население (сн. 11-3) и размесено множество от цивилни и военни на голяма
поляна, от която в далечината се вижда Дунав (сн. 11-4). Точното време и
мястото на тези две снимки не беше установено от авторите на изследването.
Тутракан ликува:
От грандиозния празник, описан в най-големи подробности от няколко
репортерски дописки в русенските вестници, нашият албум предлага само три
кадъра. Явно еуфорията се е придала изцяло върху фотографа и той е изоставил
тази си страст на по-заден план. Това, което ни е предложил обаче е ценно с
различното място, от което показва случващото се на главната от десетте
изградени арки в града. Почти всички отразили събитието снимки дават изглед от
гърба на арката към преминаващите под нея войски. Такава е средната от трите
налични снимки – 11-3. Другите две са направени откъм лицевата страна на арката, като акцентът на едната е върху самата
арка (сн.10-5), а другата показва кмета на града, държащ в ръцете си поднос с
пита и сол, в очакване пристигането на Министъра на войната генерал Теодоси
Даскалов (сн. 11-1). Снимката е ценна и
с това, че на плаката вдясно се вижда ясно датата 21 септември 1940 г., на
която се случва събитието.
В лагера над града:
Седем фотографии показват разположението и живота в лагера над град
Тутракан, където войските престояват в следващите близо двадесет дни. Това са
последните два кадъра от лист 11 и целият лист 12. Любопитното, което видяхме
е, че опъването на палатките става при строг „граждански контрол” осъществяван
от две възрастни „дами” вдясно на снимка 12-2. Последният от кадрите (12-5) е
датиран като 3 октомври, тъй като на този ден – възкачването на престола на
царя – се е състояло награждаване на военнослужещи. За съжаление позицията на
награждаващия генерал на снимката не позволява разпознаването му.
Силистра, 1.10.1940:
Лист 13-ти от албума съдържа кадри от тържествата и по-точно от прегледа
на войските в Силистра. В предишни търсения на единия автор, който изследва в
подробности най-новата история на Пети пехотен Дунавски полк не можа да бъде
установено дали полкът е взел участие в тържествата при заемането на Силистра
от българските войски. Наличието на тези пет кадъра ни накараха да разгледаме
по- сериозно хората на снимките. И ето, че на кадър 13-5 обърнат фронтално към
камерата, накичен с всичките си ордени, се появи полковник Константин Сърнев.
На първата снимка от поредицата (сн.13-1) командирът приема строя на морска
команда. Вероятно това е екипажът на кораба от Дунавската флотилия, с който
участниците в тържествата са докарани от Тутракан и върнати след това обратно.
Поклонение във военното гробище при с. Шуменци:
Командирът на Пета пехотна Дунавска дивизия генерал-майор Атанас Стефанов
се появява на 14 и 15 лист от албума. Генералът, заедно с командира на Пети
полк, войници и граждани присъства на поклонение във военното гробище при с.
Дайдър, сега Шуменци. В архивите на дивизията и полка не се намери информация
за датата на поклонението. Значително по- изчерпателни са от „Русенска поща”.
Както по-рано писахме, те отразяват посещението на Министъра на войната,
състояло се в деня на навлизането на българските войски в Тутракан – 21
септември 1940 г. В брой № 2567 от 25 септември вестникът пише: „Вчера
войските от Тутракан и съседните биваци бяха при село Дайдър, при форт №6… пред
войниците се направи кратко описание на големите и жестоки бойеве водени за
румънския Вердюн, дето храбрата българска народна войска взе над 30000 живи
румънски офицери и войници и грамадна военна плячка.” В същия брой под друго
подзаглавие се съобщава, че на Братската могила при с. Дайдър на 29 т.м. ще се
отслужи „заупокойка” за падналите герои от българската войска, на която ще
присъстват и всички бивши командири, вероятно и митрополит Михаил. На
последната, шеста снимка от събитието е заснета полева столова, на която
обядват съвместно войници и граждански лица, присъствали на поклонението. На
единствената маса, под сенчест заслон от клони се различават силуетите на
духовници, отслужили възпоменанието и възрастни, вероятно участници в
Тутраканската епопея през септември 1916 г. Част от тях са на предния кадър
непосредствено зад командира на дивизията. Всичко това говори, че най-вероятната
дата, на която са заснети кадрите от панихидата във Военното гробище до
Тутракан, е 29 септември.
На тутраканското пристанище:
Осем са снимките, запечатали събитията на пристанището на Тутракан. На
първата от тях, сн. 16-1, се вижда името на кораба, акостирал на пристанищния
понтон. Това е „Княгиня Мария Луиза”. От вестниците намираме информация, че той
е осъществил първия си рейс до града на 27 септември, от който ден е
възстановено плаването между Русе и новоосвободения
град. По сведения от историята на БЧК – Русе, първите пасажери са били
доброволците от червения кръст, водени от г-н Михаил Стамболиев. За съжаление,
корабният дневник, който би внесъл по-голяма яснота за събитията от този
времеви период не беше открит в русенските архиви и музеи. Снимките, с
изключение на една, макар и в разбъркана последователност показват акостирането
на кораба на тутраканското пристанище, натоварването на войската, две снимки за
спомен с командния състав и с екипажа на кораба и един кадър (сн. 18-3) от
отдалечаващата се срещу течението пълна с военнослужещи „Княгиня Мария Луиза”.
Изключението е снимка 17-1, на която се вижда понтонът, с акостирал към него
кораб, а на преден план сградата на днешния Исторически музей. Корабът е
празнично украсен със знамена и не е този – от останалите снимки. На снимките
от изпращането са командирите на Пета пехотна дунавска дивизия и Пети пехотен
дунавски полк, офицери и подофицери от двете формирования, моряци от екипажа, а
на втората в центъра е цивилен представител на изпращачите от Тутракан. Че това
е точно „Княгиня Мария Луиза” говори и факта, че офицерът на втори план в
моряшка униформа с мустаците е кдп Димитър Роев –, който по това време е
комендант (помощник- капитан) на този кораб. Пет години по-късно същият е
директор на Тутраканското пристанище.
Снимки извън контекста:
Завършваме описанието на албума с 4 снимки, които обобщават чувствата на фотографа
към добруджанската земя. На снимка 14-4 е пейзаж от района на тутраканските
фортове с губещото се в далечината безкрайно добруджанско поле. Останалите три
са на лист девети, редом с кадрите от придвижването на войските по отнетите от
почти три десетилетия родни земи. Едната показва пътят с натрупани встрани
камъни, подготвени за направа на настилка. Втората – стадо добруджански овце,
може би на овчарчетата, снимали се за спомен с военните и техния командир.
Третата – показващата се между храстите сребърна ивица на Дунава при Тутракан.
Няма да убеждаваме никого, но според нас тези снимки, макар и неносещи
някаква пряка историческа информация, са най- сполучливите и красиви от целия
албум. Защото в тях са запечатани болката и страданията от разлъката и
несправедливостта, копнежите и желанията за промяна към добро. И любовта –
малката – към близките и любими хора… и онази, голямата, която те обзема когато
си далеч от Родината и която те кара да летиш, когато се връщаш обратно в
родния край. Онази, която накара 6000 българи без колебание и с пълното
съзнание, че така трябва, да оставят костите си по това добруджанско поле и да
направят свой вечен дом братските могили, откъдето да напомнят на поколенията
какви са измеренията на свободата, любовта към Родината и каква е цената, която
се плаща за тях.
