Евгени Алексиев: Пети пехотен Дунавски полк в бран за Родината 1944

Уникален фотоалбум, подарен на командира на полка – полковник Васил Тодоров от подчинените му в началото на 1945 г. е открит и запазен за поколенията от Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Русе и сдружение „Русчук- БГ”

През настоящата година отбелязваме две (полу)кръгли годишнини, свързани с най- известното и най- обичано от русенци военно формирование – Пети пехотен Дунавски полк: 135 години от формирането на полка, чрез съединяването на трите дружини - Шуменска, Русчушка и Силистренска, през есента на 1884 година и 75 години от участието на полка в първата фаза на Втората световна война на територията на днешна Република Северна Македония. Те останаха на по- заден план заради друг кръгъл юбилей – 140-та годишнина от създаването на Дунавската флотилия и Българския военноморски флот, но русенските запасни не пропускат да отдадат внимание и почит на своите героични предшественици, напомняйки с дела и думи за тях. Албумът, носещ заглавието на статията, описва живота на полка точно през превратната 1944 година. Неговата уникалност не са снимките, които вероятно имат и други копия, а и качеството на много от тях не е добро, най- вече по вина на фотографа- любител, чието име не знаем. Уникален го прави посвещението на гърба на първата страница :”На своя командир – полковник Тодоров за спомен от службата му в полка през 1944 г. От чиновете на полка.”. Разлиствайки пожълтелите страници на Заповедните книги на полка в ДВИА- В. Търново разбираме, че в края на 1944 година командирът, водил полка през войната, е преместен на служба във военната школа. На 7 януари 1945 г. е изпратен тържествено и на това изпращане от подчинените му е подарен албум с фотографии от службата му в полка.

Албумът съдържа 20 листа. На първият, с художествен шрифт е изписано заглавието, а на гърба на листа, по същия начин – посвещението, цитирано по- горе.

На останалите 19 листа са залепени двустранно 206 черно- бели снимки, формат приблизително 5,5х8 см, изрязани с къдрав нож. Снимките са подредени хронологично и обхващат период от живота на полка от 23 май до 7 декември 1944 година. Снимките са различен брой на страница, подредени разнообразно симетрично, като на някои страници има пояснителен текст. Пети пехотен полк провежда частична мобилизация от 3 до 10 май в своя постоянен район в Русе и окомплектован до 80%, на 24-ти същия месец е насочен към район, близо до югоизточната ни граница. На втората страница от албума са разположени 7 снимки на офицерския състав на полка, направени пред главния вход на щаба ден преди заминаването – на 23 май. Следва група от 11 снимки на две страници, отразяващи моменти от товаренето на ешелоните на ЖП гара „Запад” и изпращането от русенското гражданство и командването на дивизията.

На гърба на четвъртата страница в 5 фотографии е показано разтоварването на гара Карнобат на 25 май. Следващият лист е с надпис „На юг към ю.и. граница” и от 12-те снимки можем да видим преминаването на колоната на полка през различни населени места, навсякъде приветствани от населението, а на места устроени посрещания, превърнати в празник с кръшни хора и общи снимки. Специално е отделено място на единствения автомобил, в който се вози командирът на полка. Подразделенията се разполагат в района на селата Горска поляна, Вълчи извор, Ружица и Момина църква. На два листа са пресъздадени моменти от бойно учение, разбор и занятия при височините „Инджели баир” и „Сарлъка”, които имаха стратегическо значение и в днешните военни планове– до съкращаването на наборната армия.

офицерите от 5 пех. дунавски полк пред щаба на 23 май 1944 г.

Следва страница, с полагането на военна клетва от младите войници в село Ружица. Прави впечатление униформата на войниците, която в летния си вариант е с къси панталони и ботуши. Няколко страници са отделени на спортните и културни развлечения, организирани за войската. На проведеното състезание по волейбол се открояват вдигнатите десни ръце в нацистки поздрав на част от публиката и състезателите. Явно „гвоздей” на културната програма е било посещението на „фронтов театър от родния русенски край”, подробно показано на 2 листа и цели 19 фотографии. Артистите са представили богата и разнообразна програма, включваща скечове, музикални изпълнения, народни танци, а също и акробатични и жонгльорски номера. На десети лист ни канят на сбор отново в Ружица. В селото, което днес е забравило за своя храмов празник и не го празнува, а 30 от къщите му са собственост на английски граждани, основните „действащи” лица на селските борби, танците и музикалното оформление, разбира се, са бойците от полка. Пъстрата картина на войсковото ежедневие се допълва с четири снимки, запечатали моменти от неделната „хигиена” на реката, грижите за конете и сутрешните разводи. В този район, с малки размествания в източна посока, полкът престоява до края на август.

Три дни преди края на месеца е получена заповед подразделенията в бърз марш да се изтеглят към ЖП гара Бургас, откъдето да се превозят до Разград и отново с преход да прикрият сухоземната граница при Силистра пред настъпващите части на Червената армия. На 6 снимки е показано преминаването в тържествен марш през село- сега град Средец.

Бързата смяна на правителството и политическата ситуация води и до отмяна на заповедта, която заварва 3-та дружина вече стигнала Разград, а останалата част от полка – в Бургас, в очакване на ново разпореждане. Явно това са били запомнящи се дни с много емоции, защото страницата със снимките от бургаските дни е надписана „Помните ли БУРГАС?”. Но хубавите неща са хубави и защото са кратки. На 13 септември подразделенията, останали при бургаската гара, са натоварени на 4 ешелона и поемат през София за Дупница, където се разтоварват на 15 и 16 септември и веднага поемат към югозападната ни граница.

Периодът на войната в албума започва с карта, показваща бойния път на Пети пехотен Дунавски полк във войната срещу Германия, обявена на 9-ти септември и завършила ( нейният първи етап) с превземането на македонската столица Скопие на 13-ти ноември. Снимковият разказ продължава в с. Друмохар, където първоначално са разположени на лагер двете дружини. От запечатаните от обектива моменти се вижда, че наред с бойната подготовка, важен дял е заемала морално- волевата подготовка, за която бойните действия по-късно ще покажат, че е била на доста ниско ниво. Редуват се снимки от позициите на граничната линия при върховете „Джама” и „Кадийца” в Огражден планина, от командирски рекогносцировки и учения, от дейността в тиловите части, получаването на войсковата поща и унищожени от мини и авиобомби автомобили. Следва страница, посветена на кота 1008 – поредното облято в кръв и възвисено от героизъм място. Разлиствайки напред, достигаме група снимки, озаглавена „обиколка из позицията”. Командирът на полка и офицери от щаба на армията и дивизията се запознават с обстановката на място и обсъждат варианти за по- нататъшни действия. Особено ценна сред тези снимки е кадърът, запечатал конно-разузнавателния взвод на полка, който двадесетина дни по-късно ще се превърне в истинския победител в кратката война, като пръв без страх и колебание ще влезе в Скопие и ще сложи край на бойните действия. И отново – петнадесет фотографии от посещение на фронтови театър на позициите. Лист 18 съдържа снимки от няколко македонски града, на които би подхождало заглавие „Истинското лице на войната”. Поредицата започва с 5 фотографии от Радовиш с дата 8 ноември 1944 г., на които се вижда опожареният от изтеглящите се немски части град. Следват два общи изгледа от Велес и Щип и взривеният от отстъпващите части железен мост на ЖП линията при Велес. Последните два кадъра от тази серия показват изграждането на мост през придошлата от силните дъждове река Пчиня при Катланово и групата доволни от свършената работа бойци от инженерната рота.

Опожареният Радовиш

Под вр. "Джами тепе"

на позицията при вр. "Кадийца"

освободеният Щип

Както по- горе споменах, идва големият ден 13 октомври. Действащият като авангард на първа дружина от полка конно- разузнавателен взвод, към 18:30 часа с бърз марш достига Скопие, от ход атакува остатъците от немски части, предимно сапьори, които успели само частично да взривят моста на Вардар и слага край на изпълнението на бойната задача на армията. Радостта обаче е кратка. Макар, че пионерните части веднага се заемат с възстановяването на моста, уплашеният да не би България да си върне Македония Йосип Броз Тито в нота до българското правителство определя 48 часов срок за изтегляне на войските ни обратно в пределите на страната. Срокът е непосилен, затова маршът започва още на 14 октомври. Полкът следва маршрут от Катланово - Велес, Джумали, Щип, Облешово, Истибаня, Царево село, Логодаж, Горна Джумая, като в изброените населени места са нощувките. По време на почивния ден в село Истибаня, на около 60 км от българската граница, в района на полка пристига командирът на Пета пехотна Дунавска дивизия, който награждава бойците от конно- разузнавателния взвод и други, отличили се с храброст и героизъм през войната бойци и командири. Моменти от церемонията, а също и кадри от похода към дома – общо 14 фотоснимки съдържа предпоследната страница на албума.

Награждаване на конно-разузнавателния взвод, пръв влязъл в Скопие

Връщането на полка в Русе се проточва, поради недостатъчния брой ЖП вагони и малката пропускателна способност на железопътното трасе. Пристигащите обратно у дома части не се връщат в полка, а се разквартируват в кварталите около града – Долапите, Средна кула и Басарбово, предимно в училищните сгради, но някои и по квартири. Там се изчаква събирането на всички части, войниците почиват и подготвят оръжието и снаряжението си за демобилизация. Официалното посрещане на участвалите във войната русенски части става на тържествена церемония на ул. „Александровска” пред Паметника на свободата на 7 декември 1944 г. Цялата улица е изпълнена с народ. Пред оркестровия павилион е изградена арка с надпис: „ДОБРЕ ДОШЛИ СКЪПИ ГЕРОИ”. Всички улични стълбове са обвити с гирлянди от живи цветя и с развети знамена. Последната група от 11 снимки са посветени на този празничен ден. Наред с радостта и тържествените награди, не са забравени и тези, които остават завинаги в пантеона на героите, дали живота си за Родината, чиято памет е почетена с падане на колене и едноминутно мълчание под звуците на „Покойници, вий в други полк минахте…”

Албумът, подарък на полковник Тодоров е прекрасна приказка за един от величавите моменти на славния Пети пехотен Дунавски полк, която се опитах накратко да Ви преразкажа. Надявам се, да Ви е харесала! Сканирани копия на част от снимките могат да се видят на изложбата, посветена на двете годишнини, която е подредена във Военния клуб – Русе на 19 ноември 2019 г. А дигиталните копия на целия албум ще бъдат достъпни след завършване на пълната реставрация на албума през следващата година.